Всеки напоследък си задава въпроса как да живеем с половинката си с или без брак и кой е правилният избор?

Това е важен спор, който се води сред приятели днес. Единподпис ще промени ли взаимоотношенията между двама влюбени? И в действителностбракът само узаконяване на връзката ли е или поставя нови изисквания къмдвамата, които са решили да създадат семейство?

Днес повечето от двойките живеят или поне имат интимни отношения преди дасключат граждански брак. Всички ние знаем, че идва един момент от връзката,обикновено на втората, третата година, в който взаимоотношенията във вид на" гаджета " се изчерпват, започваме да ставаме скучни един на друг, любовта е замряла и искаме промяна. Вариантите за изход са два: или да сключимграждански брак или да се разделим, което обикновено не ни се иска. Или кактоказа една възрастна жена : "Любовта изчезва в един момент и остава другото- ува жени ето, опората, споделянето".

В този момент си задаваме въпроса: готови ли сме да поемем грижата иотговорността за друг човек или егоизмът ни е прекалено силен? Защо постояннотърсим любовта и връзката с противоположния пол, когато подсъзнателно не искамеда се съобразяваме с някого. Искаме винаги да си оставим една вратичка, презкоято да избягаме, ако ни стане трудно.

От друга страна нашите родители с 30-40 годишен брак, от гледна точка на свояопит, държат да направим сватбено тържество. Или както казва Е.М. Ремарк вромана си "Гам" "Вече не познаваме достопочтените чувства насвоите предци. За тях любовта е била нещо, което носи мириса на тайнство иприкритост; а за нас тя е вихър и битка". Другия вариант е да решим да серазделим и тогава причиняваме болка на другия. А всъщност, кой ни е позволил давлизаме и излизаме от живота на някой, когато си пожелаем без да сеинтересуваме от последиците.

За съжаление обществото все още гледа с лошо око на жени , които не са сео мъж или до 30 години и им поставя етикет "стара мома", независимо чеса живели 5 години с някой на семейни начала.

Разбира се има и прекрасни двойки, които живеят на семейни начала10-15 години,имат деца и се разбират чудесно. Дали бракът не е вече отживелица и дализаконът може да накара един несериозен индивид да се чувства отговорен,независимо дали е мъж или жена ?

Тук идва въпросът за законовата уредба на съвместното съжителство. Когато сиизбират партньор, повечето хора изтъкват, че не мислят за финансоватаосигуреност на другия и казват "Обичам те, независимо дали си богат илибеден. Парите не ме интересуват." Какво се получава по- нататък в живота.Живеят заедно, купуват заедно бяла и черна техника и когато на единия муомръзне, как си поделят вещите? Кое определя кой е дал повече пари и кой се егрижил повече за дома? И ако имат деца, какво получават те? Да не забравяме истарата мъдрост "Когато бедността застане на прага, любовта излита презкомина".

Поради многото възникнали въпроси направихме малко социологическо проучване потемата и се получиха интересни резултати. Всички омъ жени жени с от 1 до 20годишен брак са за брака и не съжаляват, че са се о мъж или. Като основен мотивизтъкваха, че българските мъже са безотговорни. Те могат да дадат името си надетето, дори да дават пари, но с това се приключват ангажиментите къмотглеждането му.  Разбира се посочиха се и други дoводи - моралнитеценности, семейните традиции, нуждата от човек, на който да се опреш и с койтода споделиш радостите и проблемите си.

80% от жени те, които живеят на семейни начала са против брака и само 20% забрака. Последните изтъкнаха същия мотив- децата. А изводът е, чеконсервативното българско общество не приема още самотните майки. На тях им еособено трудно и от финансова гледна точка. Законодателството е така уредено,че детето трябва да има законни майка и баща.

При мъже те нещата изглеждат по друг начин. 75% от тях, независимо дали саженени или не, са против брака. За съжаление те доказаха тезата на жени те, чеса безотговорни и егоисти, тъй като основните им мотиви бяха: бракът еотживелица, гълта пари, чувствам се като в затвор. Естествено имаше иположителни мнения. Мъже, които казаха, че за да сключиш брак трябва да саизпълнени две условия: да имат стабилна работа и дом.

Проучихме и какви са вариантите, ако след живот на семейни начала сключишграждански брак. Обединихме отговорите в три групи. При първата група впоследствие нищо не се е променило в живота им. При втората, дори и да е ималопререкания преди сватбата, след нея всичко е тръгнало по "мед имасло". Двамата са се успокоили, намерили са сигурност в брака и формулатаза щастлив семеен живот. Третият вариант може да се опише със следнотоизречение: "Седем години ходихме и след като се о жени хме всичко тръгна надолу".

След като се опитахме да представим фактите и от двете страни, не искаме даналагаме нашето мнение. Изберете сами! А за автора най-важна е свободата навсеки индивид. Важно е да има разбирателство независимо дали си женен или не.

Източник: http://www.kozmetikata.com